Казвам се Диана Чолакова. Завърших НПМГ с профил математика и информатика. Макар че училищните ми години бяха изцяло свързани с математиката, след завършването на средното си образование, реших да продължа обучението си в областта на науката. Специалност ИХСМ ми допадна, тъй като тя комбинира природните науки (химия и физика) с математиката.
Обучението ми в специалност ИХСМ ми даде възможност да се докосна до едни от най-добрите учени в България (акад. П. Кралчевски, акад. Н. Денков, проф. Кр. Данов, проф. Т. Спасов). Изучаваните курсове ми показаха колко е важно да познаваш основните физико-химични принципи. Например, преди да слушам лекциите в курса по “Дисперсни системи”, не бях предполагала, че законите, които определят дали пяната, която се образува, когато си мием ръцете, са доста сходни с тези, които трябва да бъдат изпълнени, за да може да се образува стабилен материал, използван за изолирането на сгради, или пък, за да приготвим хубав сладолед. Именно фактът, че в науката съществуват общи закони, които са изпълнени в най-разнообразни случаи, прави работата на учения предизвикателна, но много интересна и същевременно изключително разнообразна.
Едва завършила третия си семестър на обучение, започнах кръжочна работа в Катедрата по инженерна химия и фармацевтично инженерство, където работя и до момента. В началото се занимавах с изучаването на явление, при което малка сферична капка от масло, поставена във вода, спонтанно променя формата си при охлаждане, превръщайки се от сфера в триъгълник, или пък в пръчка. Дълго време не разбирахме какво точно се случва (и още по-малко защо), но провеждайки подходящите експерименти успяхме да установим.
Макар от онзи момент да са изминали близо 10 години (през които проведохме и публикувахме повече от 20 различни изследвания по темата ), и до днес част от работата ми продължава да е свързана с този изключително неочакван процес на промяна на формата на капки при охлаждане. Понастоящем изследваме как процесът може да се използва, за да подобри свойствата на сладоледа като същевременно позволим приготвянето му с намалено съдържание на мазнини, а също ѝ – какво би станало, ако проведем сходни експерименти в космоса (т.е. в отсъствие на гравитация).
Освен разнообразните тематики, с които се занимаваме, работата ми като изследовател ми позволява да пътувам до най-различни места по света и да се срещам с учени от цял свят. Първата ми конференция бе още докато бях студент в спец. ИХСМ. Проведе се в Университета в Кеймбридж, където, макар че идвах от България и бях студент, който не е завършил дори бакалавърска степен, успях да спечеля награда за “Най-добър постер”, представен на конференцията. В последствие работата ми ме е водила до множество други места, сред които САЩ, Япония, Италия и Германия.
Уверено мога да кажа, че научна кариера в България е напълно възможна, а обучението в специалност ИХСМ дава изключително солиден старт за такава, не само в областта на химията, но също и в материалознанието, фармацията, физиката, или дори в специалности с по-биологична насоченост. Освен научно развитие, завършилите студенти, които се интересуват от по-приложни тематики, лесно биха могли да се реализират в индустриални компании.
Понастоящем съм и един от студентските наставници за студентите от специалност “Инженерна химия и съвременни материали”, така че – ако имате някакви въпроси – не се колебайте да се свържете с мен 😊
Награда “Студент на годината” на СУ “Св. Климент Охридски”: II място, 2016 г. и I място, 2017 г.
Национална награда за наука “Питагор” за най-добър млад учен в природните и инженерните науки, 2023 г.